Автор
Woman.bg

Вълшебна притча, посветена на труда

В Международния ден на труда си припомняме една от вълшебните притчи на ливанския писател Джубран Халил Джубран, посветена на труда. Тя е част от неговата книга - "Пророкът".

ЗА ТРУДА

Тогава един орач помоли:

- Кажи ми за труда.
А той в отговор им рече:
- Трудите се, за да сте в крак със земята и с нейната душа.

Защото за годишните времена безделникът е чужденец, който напуска шествието на живота, потеглило величествено, с гордо смирение към вечността.

Когато се трудиш, ти си флейта, през сърцето на която шепотът на часовете се превръща в музика.

Кой от вас би бил глухоняма тръстика, когато всички гласове се сливат в хор?

Чували сте да се казва, че работата е проклятие и всеки труд - злощастен. Но аз ви казвам, че като работите, правите най-далечния блян по-земен, обречен вам, когато той едва е бил роден, и че като се трудите, вие наистина почитате живота, а да почитате живота чрез труда, е да си узнал най-съкровената му тайна.

Но ако помислите, че раждането е нещастие, а поддържането на плътта - проклятие, написано върху челата ви, то аз ви казвам: само с пот на чело ще измиете написаното.

Чували сте да се казва, че животът е тъма - и в своето изнурено униние повтаряте казаното от изнурените. Но аз ви казвам, че животът е тъма, освен когато има порив, а всеки порив е сляп, освен когато има знание, а всяко знание е суета, освен когато има труд, а всеки труд е напразен, освен когато има любов - защото когато се трудите с любов, обвързвате себе си със себе си, и един с другиго, и с Бога.

А какво е това да се трудиш с любов? То е да тъчеш платното с нишки, изтръгнати от сърцето, сякаш сама любимата ти ще се облече с това платно. То е да зидаш къщата с обич, сякаш сама любимата ти ще влезе да живее в нея. То е да сееш семето с нежност и да жънеш класовете с радост, сякаш сама любимата ти ще яде плода на твоя труд. То е да вдъхваш на всичко, което вършиш, малко от своя дух и да помниш, че блажените покойници стоят наоколо и бдят.

Често съм ви чувал да казвате, като в бълнуване насън: "Който дяла мрамор, за да извае душата си в камъка, е по-възвишен от оня, който оре земята. И който улови небесната дъга и я втъче в платното в подобието на лик човешки, е по-голям от оня, който прави сандали за нозете ни".

Но аз ви казвам, и не насън, а в дневно бдение, че вятърът не говори по-нежно на исполинския дъб, отколкото на най-малката от земните тревици и само оня е възвишен и голям, който превърне гласа на вятъра в песен, пречистена с любов.

Трудът е любов, добила видим образ.

И ако работиш не с любов, а с неприязън, по-добре остави работата си, седни при дверите на храма и проси милостиня от ония, що вършат работата си с любов.

Защото, ако печеш хляб, но равнодушно, то той горчив ще бъде и ще засища глада на човека едва наполовина.

И ако мачкането на гроздете в лина ти е омразно, тук омерзение ще влее във виното отрова.

И ако пееш като ангелите, ала не влагаш обич в песента си, ще правиш хорските уши глухи за гласовете на деня и на нощта.